* * * *
Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва.
А после се възпламенява.
Копнея за обич и истина.
Копнежът е дума невиждана.
Бълбука в мен отчаяние.
А после се в смисъл превръща.
Ще имам ли новата къща,
на моето ново отричане.
В несвяст се оставям, немея,
не искам, дори и не пея.
Не мога, не бързам, не вливам.
А в моите сънища влизам.
Кога ще се свърши, не зная.
А искам след него начало,
облечено в свилесто, бяло.
Как да отмина безкрая?
Търся в свойта омая.
Моят живот си е рая.
Само ми дайте минута.
Плаха, незрима, нечута.
Изгрева свят да погледна,
цялата моя вселена.
После ще стана добричка,
после ще стана звездичка.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва.
А после се възпламенява.
Копнея за обич и истина.
Копнежът е дума невиждана.
Бълбука в мен отчаяние.
А после се в смисъл превръща.
Ще имам ли новата къща,
на моето ново отричане.
В несвяст се оставям, немея,
не искам, дори и не пея.
Не мога, не бързам, не вливам.
А в моите сънища влизам.
Кога ще се свърши, не зная.
А искам след него начало,
облечено в свилесто, бяло.
Как да отмина безкрая?
Търся в свойта омая.
Моят живот си е рая.
Само ми дайте минута.
Плаха, незрима, нечута.
Изгрева свят да погледна,
цялата моя вселена.
После ще стана добричка,
после ще стана звездичка.
© Зорница All rights reserved.
