6 abr 2007, 21:53

* * *

  Poesía
965 0 6

опитах се,
опарих се
и заболя...


прогледнах за кои ли сетен път
в мъглата на съдбата,

насилвах се,
и страдах,
и пропадах във дъното на собствения ад...

протегнах длан
за прошка на моето си АЗ

............
получих Каиновски удар.


и пак започнах...
опитах се,
опарих се,
НЕ СЪЖАЛЯВАМ!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Опитах се.
    Отсече ме...
    и я втасах!

    Хич нищо се не види,
    мамка му...
    в мъглата.

    Така де,
    няма да се пънкам -
    и да се кокоря,
    пак трапа ще улуча.

    Дано пък, да не случа
    на някоя мецана
    с протегнати "протези"
    в невиделото!
    ======
    И аз получих...
    ала къч отдзадзе -
    магарето ме изненада.

    И пак започнах
    да сека дървата -
    в гората...
    не се опарих!

    Слава Богу,
    горскио си похъркваше!
  • само така,давай напред...поздрав!
  • Хубав стих!
    Поздрав и добре дошла!
  • Ще се опитваш,докато победиш себе си скъпа!
    Интересен,искрен и силен стих!
    Браво и добре дошла при нас!
  • Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...