Apr 6, 2007, 9:53 PM

* * * 

  Poetry
772 0 6

опитах се,
опарих се
и заболя...


прогледнах за кои ли сетен път
в мъглата на съдбата,

насилвах се,
и страдах,
и пропадах във дъното на собствения ад...

протегнах длан
за прошка на моето си АЗ

............
получих Каиновски удар.


и пак започнах...
опитах се,
опарих се,
НЕ СЪЖАЛЯВАМ!! 

© Калина Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Опитах се.
    Отсече ме...
    и я втасах!

    Хич нищо се не види,
    мамка му...
    в мъглата.

    Така де,
    няма да се пънкам -
    и да се кокоря,
    пак трапа ще улуча.

    Дано пък, да не случа
    на някоя мецана
    с протегнати "протези"
    в невиделото!
    ======
    И аз получих...
    ала къч отдзадзе -
    магарето ме изненада.

    И пак започнах
    да сека дървата -
    в гората...
    не се опарих!

    Слава Богу,
    горскио си похъркваше!
  • само така,давай напред...поздрав!
  • Хубав стих!
    Поздрав и добре дошла!
  • Ще се опитваш,докато победиш себе си скъпа!
    Интересен,искрен и силен стих!
    Браво и добре дошла при нас!
  • Браво!
  • да. сега си тук и удърът е веч далечен
    постой сега ... ела ме прегърни
    и спомена ще бъде вечен
    покажи ни своята душа и нека всички да я зърнем
    изправи се гола и с усмивка прошепни
    - преминах през какво ли не , но тук съм
Random works
: ??:??