6 апр. 2007 г., 21:53

* * *

Поэзия

966 0 6

опитах се,
опарих се
и заболя...

прогледнах за кои ли сетен път
в мъглата на съдбата,

насилвах се,
и страдах,
и пропадах във дъното на собствения ад...

протегнах длан
за прошка на моето си АЗ

............
получих Каиновски удар.

и пак започнах...
опитах се,
опарих се,
НЕ СЪЖАЛЯВАМ!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kasius (Бостан Бостанджиев)

Опитах се.
Отсече ме...
и я втасах!

Хич нищо се не види,
мамка му...
в мъглата.

Така де,
няма да се пънкам -
и да се кокоря,
пак трапа ще улуча.

Дано пък, да не случа
на някоя мецана
с протегнати "протези"
в невиделото!
======
И аз получих...
ала къч отдзадзе -
магарето ме изненада.

И пак започнах
да сека дървата -
в гората...
не се опарих!

Слава Богу,
горскио си похъркваше!

2007-05-13T04:02:34+03:00
geowid (Георги Видинов)

само така,давай напред...поздрав!

2007-04-09T18:22:16+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубав стих!
Поздрав и добре дошла!

2007-04-09T14:36:48+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Ще се опитваш,докато победиш себе си скъпа!
Интересен,искрен и силен стих!
Браво и добре дошла при нас!

2007-04-08T18:12:57+03:00
velina (Велина)

Браво!

2007-04-07T18:55:41+03:00