6 апр. 2007 г., 21:53
* * *
опитах се,
опарих се
и заболя...
прогледнах за кои ли сетен път
в мъглата на съдбата,
насилвах се,
и страдах,
и пропадах във дъното на собствения ад...
протегнах длан
за прошка на моето си АЗ
............
получих Каиновски удар.
и пак започнах...
опитах се,
опарих се,
НЕ СЪЖАЛЯВАМ!!
© Калина Стефанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
само така,давай напред...поздрав!
-
Хубав стих!
Поздрав и добре дошла! -
Ще се опитваш,докато победиш себе си скъпа!
Интересен,искрен и силен стих!
Браво и добре дошла при нас! -
Браво!
-
да. сега си тук и удърът е веч далечен
постой сега ... ела ме прегърни
и спомена ще бъде вечен
покажи ни своята душа и нека всички да я зърнем
изправи се гола и с усмивка прошепни
- преминах през какво ли не , но тук съм
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Отсече ме...
и я втасах!
Хич нищо се не види,
мамка му...
в мъглата.
Така де,
няма да се пънкам -
и да се кокоря,
пак трапа ще улуча.
Дано пък, да не случа
на някоя мецана
с протегнати "протези"
в невиделото!
======
И аз получих...
ала къч отдзадзе -
магарето ме изненада.
И пак започнах
да сека дървата -
в гората...
не се опарих!
Слава Богу,
горскио си похъркваше!