9 oct 2009, 17:54

***

  Poesía » Otra
791 0 0

Чуй ме ти, който ме създаде!

Чуй ме ти, който любов ми даде!

Сега съм тук без глас и без име,

не мога да дишам, боли ме, боли ме!

Скитам някъде, не знам къде

и мечтая да срещна твоите ръце,

не знам от какво лъжа и бягам,

не знам защо по гръб всеки път лягам!

Искам да ти кажа колко те обичам,

но устата си отварям хиляди, лъжи изричам!

Душата си поробих

и таланта си отрових.

Вървя със сянката си в здрач,

от всякъде чувам плач,

усещам как светът около мен се срива,

а щастието просто си отива,

появяват се видения на изгубени души,

тихо шепнат в моите уши,

истината, неприятна,

истината е златна.

Сърцето не спира да кърви

в гърдите не спира да боли.

Гърча се на колене долу на земята,

през сълзи аз проклинам живота и съдбата.

Стискам зъби, опитвам се да се изправя,

лудост, нищо не мога да направя.

Аз съм ангел, но от ада.

Ангел, който винаги ще страда,

човек, който винаги ще пада,

но на края ви чака изненада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...