9 oct 2009, 17:54

*** 

  Poesía » Otra
564 0 0

Чуй ме ти, който ме създаде!

Чуй ме ти, който любов ми даде!

Сега съм тук без глас и без име,

не мога да дишам, боли ме, боли ме!

Скитам някъде, не знам къде

и мечтая да срещна твоите ръце,

не знам от какво лъжа и бягам,

не знам защо по гръб всеки път лягам!

Искам да ти кажа колко те обичам,

но устата си отварям хиляди, лъжи изричам!

Душата си поробих

и таланта си отрових.

Вървя със сянката си в здрач,

от всякъде чувам плач,

усещам как светът около мен се срива,

а щастието просто си отива,

появяват се видения на изгубени души,

тихо шепнат в моите уши,

истината, неприятна,

истината е златна.

Сърцето не спира да кърви

в гърдите не спира да боли.

Гърча се на колене долу на земята,

през сълзи аз проклинам живота и съдбата.

Стискам зъби, опитвам се да се изправя,

лудост, нищо не мога да направя.

Аз съм ангел, но от ада.

Ангел, който винаги ще страда,

човек, който винаги ще пада,

но на края ви чака изненада!

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??