2 oct 2010, 23:06

... ... ... 

  Poesía » De amor
837 0 3

 

Не усещаш ли как между пръстите

се изнизва потокът на времето?

Как в очите ми нещо помръкнало

пак напомня, че всичко е временно?

 

Все си мисля, че тебе съм търсила

сред безкрайните нишки от хора,

от които безброй съм загърбила,

без да чувства сърцето умора!

 

Ти се вмъкна тъй тихо в живота ми,

после всичко пред тебе се срина

и прошепна съдбата в ухото ми,

че е грешно без теб да замина.

 

Сякаш смисъл намерих във нищото,

със което бе пълен животът ми

и поисках до теб да съм сгушена

и със смях да запълниш сърцето ми...

 

 

© Даниела Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??