... ... ...
Не усещаш ли как между пръстите
се изнизва потокът на времето?
Как в очите ми нещо помръкнало
пак напомня, че всичко е временно?
Все си мисля, че тебе съм търсила
сред безкрайните нишки от хора,
от които безброй съм загърбила,
без да чувства сърцето умора!
Ти се вмъкна тъй тихо в живота ми,
после всичко пред тебе се срина
и прошепна съдбата в ухото ми,
че е грешно без теб да замина.
Сякаш смисъл намерих във нищото,
със което бе пълен животът ми
и поисках до теб да съм сгушена
и със смях да запълниш сърцето ми...
© Даниела Йорданова All rights reserved.
