Oct 2, 2010, 11:06 PM

... ... ... 

  Poetry » Love
836 0 3

 

Не усещаш ли как между пръстите

се изнизва потокът на времето?

Как в очите ми нещо помръкнало

пак напомня, че всичко е временно?

 

Все си мисля, че тебе съм търсила

сред безкрайните нишки от хора,

от които безброй съм загърбила,

без да чувства сърцето умора!

 

Ти се вмъкна тъй тихо в живота ми,

после всичко пред тебе се срина

и прошепна съдбата в ухото ми,

че е грешно без теб да замина.

 

Сякаш смисъл намерих във нищото,

със което бе пълен животът ми

и поисках до теб да съм сгушена

и със смях да запълниш сърцето ми...

 

 

© Даниела Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??