14 dic 2009, 10:53

* * *

  Poesía
1.2K 0 0

Обичам до поискване и знаеш,
когато съм ти нужна, че съм тук.

Със мене малко ще си поиграеш,
а после ме предай на някой друг.

Раздирай ризите ми без пощада,

а устните хапи до кръв.

Във мигове жестоки, на наслада,

потапяме греха си пръв.


Държиш ме вечно влюбена, в окови,

но чуждите приемаш за нощта.

По-лесно е, когато знаеш,

че до поискване ще чака любовта.


П. С. Посветено на  момичето, което знае какво е да обичаш " до поискване" ..  Дано никога вече не чакаш да те поискат, а бъдеш единствена, Ваня ....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...