13 dic 2016, 13:33

* * * 

  Poesía » De amor
685 0 3

         

            * * *

 

                                На Ж(р).

 

Колко е дълга тази пътека,

която изкачвам от много лета!

Докога ще се вие безкрайна, неземна!

Притегля ме силно в розова мъгла.

Докога ще люлея сърцето самотно!

Докога ще прегръщам сянка в тъма!

Докога ще целувам образ в мъглата!

Докога ще те топля с прегръдка в съня!

Игра на чувства, бездна помежду ни.

Разпилени мислите надничат зад стена.

Дъждовни облаци тъмнеят във очите,

събрали твоята и моята душа.

Самотни нощите се нижат безутешно,

топлината в мен в две капчици роса,

събрани в дланите ти се стичат неизбежно,

към последната надежда, умираща в снега.

© Сиси Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??