* * *
* * *
На Ж(р).
Колко е дълга тази пътека,
която изкачвам от много лета!
Докога ще се вие безкрайна, неземна!
Притегля ме силно в розова мъгла.
Докога ще люлея сърцето самотно!
Докога ще прегръщам сянка в тъма!
Докога ще целувам образ в мъглата!
Докога ще те топля с прегръдка в съня!
Игра на чувства, бездна помежду ни.
Разпилени мислите надничат зад стена.
Дъждовни облаци тъмнеят във очите,
събрали твоята и моята душа.
Самотни нощите се нижат безутешно,
топлината в мен в две капчици роса,
събрани в дланите ти се стичат неизбежно,
към последната надежда, умираща в снега.
© Сиси Сиси All rights reserved.
