* * *

sisita60 (Сиси Сиси)
23 207

13.12.2016 г., 13:33 ч.

Поезия » Любовна

517 0 3

* * *

На Ж(р).

Колко е дълга тази пътека,

която изкачвам от много лета!

Докога ще се вие безкрайна, неземна!

Притегля ме силно в розова мъгла.

Докога ще люлея сърцето самотно!

Докога ще прегръщам сянка в тъма!

Докога ще целувам образ в мъглата!

Докога ще те топля с прегръдка в съня!

Игра на чувства, бездна помежду ни.

Разпилени мислите надничат зад стена.

Дъждовни облаци тъмнеят във очите,

събрали твоята и моята душа.

Самотни нощите се нижат безутешно,

топлината в мен в две капчици роса,

събрани в дланите ти се стичат неизбежно,

към последната надежда, умираща в снега.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.