29 dic 2012, 12:33

***

  Poesía
621 0 1

***

Седя сама и чакам

празника да свърши.

Поредната година е

това. Не е беда.

По телевизора предават филм.

Концерт. И после пак.

В съседите се чува смях.

Не искам, но припявам в

такт със стара песен от

преминала кола.

В празника самотен

няма даже и тъга.

Толкова празници сама

посрещнах!

Вече не ме боли от самота!

Вече на звездите аз се вричам.

И продължавам

да обичам!

Напук на старостта!

И на смъртта -

в сърцето ми живеят

Надеждата и

любовта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...