***
617
0
1
***
Седя сама и чакам
празника да свърши.
Поредната година е
това. Не е беда.
По телевизора предават филм.
Концерт. И после пак.
В съседите се чува смях.
Не искам, но припявам в
такт със стара песен от
преминала кола.
В празника самотен
няма даже и тъга.
Толкова празници сама
посрещнах!
Вече не ме боли от самота!
Вече на звездите аз се вричам.
И продължавам
да обичам!
Напук на старостта!
И на смъртта -
в сърцето ми живеят
Надеждата и
любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тихомира Бижева Все права защищены
