* * *

Аз тръгвам след залеза забързан

към следващото утро от нощта

и към звздите извръщам поглед,

поръсен като от  роса.

А над мен небето бяло

сключва със надеждата ръце

и сърцето му безоблачно затуптяло,

пърхащо с фениксови криле.

И полека своя път извърявам

през плета - цветни хребети

и с мечтите си запявам

за несбъднати спомени и вятърни вълни.