Един човек сам в тъмнината седи,
като птичка безгрижно мечтае да лети,
но замисли се и отговора сам потърси,
защо човекът обгърнат е мечти?
Мислил ли си за живота и за това колко боли,
когато разбереш, че сам оставаш, облян в сълзи?
Разбрал ли си до сега какво е, когато любовта те съживи?
Сякаш дълбоко в гроба ти звезди ще закачи.
Тогава за теб адът в нещо прекрасно ще се прероди
и щастие и тъга за теб ще раздели,
но не си го изживял, нали? Или вече знаеш колко боли?
Явно вече си разбрал, след като гроба сам си изкопал.
Но, кажи ми, че надеждата още в тебе живее
и сърцето ти още за тази любов копнее.
Замисли се, имаш време много дори.
За живота ти важен ти разбери,
че без обич живота за тебе бързо умира,
че с тъга в сърцето, щастие трудно се намира.
Аз се замислих... мисля и сега,
защото от тази тъга аз трудно ще се отърва.
Но живота, човече, продължавай
и побързай, защото няма да усетиш как времето бързо отминава.
Казвам, че време има много дори,
ала времето в мисли бързо лети,
но животът какво е, ако е без смисъл,
какво е, ако отговорите още не си написал?
И надежда в тебе в момента проблясва,
но лампата след време в самотата угасва.
Добре - живей с надежда, умри с надежда...
Колко хубаво, нали?
Кажи ми, моля те, от тези думи какво ще разбереш?
Ако разбереш, кажи! Но едва ли мнението си ще дадеш.
Ще си кажеш "песимист".
Ала не може всеки да е оптимист.
С това смятам да завърша,
не мога аз да те излъжа.
Но, моля те, от мене запомни -
животът не е само сълзи.
Стискам ти палци този любовен ураган да те връхлети.
С обич, приятелю,
пожелавам ти само сбъднати мечти!
© Няма значение Todos los derechos reservados