9 sept 2008, 16:54

* * *

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Преди време ти разказах една история,
за това как бяхме нахъсани да победим света!

Бяхме заедно готови да преплуваме дълбоката Река
и да прелетим над онази висока Планина!

Тогава бяхме млади, луди, изпълнени с надежда за по-добрите времена,
а какво оказа се сега, че "сега" го няма - "сега" е равно на "преди"!

Промяната за жалост не е само в това,
че не можахме да преплуваме дълбоката река
и че се блъснахме в тази висока Планина!

И блясъкът в очите, и силата в сърцето, останаха си там в "преди",
когато пред всичко бяха наште млади сърца и смелите мечти!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Спас Спасво Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...