6 nov 2010, 12:56

* * *

  Poesía » Otra
751 0 0

Искам, но не мога,

искам да забравя

сълзите в  очите

и болката в гърдите.

Искам да избягам

някъде далеч и да се скрия

от света така злочест.

Вярвала съм сляпо,

вярвам и сега,

но как да продължа

след толкова лъжа.

Нима раздавах се по малко,

хиляди надежди пропилях,

разочарования безброй получих,

но пак продължих -и вървя.

Искам поне за миг

щастието да усетя,

да се усмихнат и моите очи.

"Надеждата умирала последна"

... Може би така е, ще вярвам в това!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайла Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...