Искам, но не мога,

искам да забравя

сълзите в  очите

и болката в гърдите.

Искам да избягам

някъде далеч и да се скрия

от света така злочест.

Вярвала съм сляпо,

вярвам и сега,

но как да продължа

след толкова лъжа.

Нима раздавах се по малко,

хиляди надежди пропилях,

разочарования безброй получих,

но пак продължих -и вървя.

Искам поне за миг

щастието да усетя,

да се усмихнат и моите очи.

"Надеждата умирала последна"

... Може би така е, ще вярвам в това!