15 ago 2023, 7:50  

Стая...

  Poesía
493 0 0

 

 

Стая. Вечер. Пердета.

Одеялото на леглото се е свило

като ямурлук, с възглавницата за качулка.

Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…

Дядо се е подпрял на тоягата-

овцете също са неподвижни.

Баба е върху малкото столче

и, както си е превита,

точи обги за баница.

Петелът обяснява на кокошките

какво нещо е дъжда и как глупаво

постъпва прасето, като се въргаля

в локвата. Земята разговаря с Бога…

Аз съм уморен и спя на одъра.

 

И ,докато не порасна, няма да се събудя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...