15 ago 2023, 7:50  

Стая...

  Poesía
490 0 0

 

 

Стая. Вечер. Пердета.

Одеялото на леглото се е свило

като ямурлук, с възглавницата за качулка.

Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…

Дядо се е подпрял на тоягата-

овцете също са неподвижни.

Баба е върху малкото столче

и, както си е превита,

точи обги за баница.

Петелът обяснява на кокошките

какво нещо е дъжда и как глупаво

постъпва прасето, като се въргаля

в локвата. Земята разговаря с Бога…

Аз съм уморен и спя на одъра.

 

И ,докато не порасна, няма да се събудя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...