okinaf (okinaf)
35 15
17 mar 2011, 23:47

* * * 

  Poesía » De amor
842 0 2

Измислих нещо, нека те попитам:

- Съгласна ли си да ме предружиш?

Ще се опитам без крила да литна,

предупреждавам - има шанс да изгориш.

 

Поемам дъх - като че ли изплувам -

и каня си съдбата да ми бъде булка,

като на първа среща се вълнувам;

настръхвам, сякаш чувам най-вълшебната цигулка.

 

Предлагам ти ръката си, ти приеми я,

съдба съм те нарекал - трябва да решиш

дали да ме направиш своя орисия

или без мен живота си да продължиш.

 

Отнемам ти сърцето, ще го пазя;

в замяна ти предлагам любовта,

без тебе, колкото и прав да съм, ще лазя,

изгубил сили да изтъргвам от душата си калта.

 

За тебе съм запазил нещо свято,

остава само да ме пуснеш в твоя свят;

едно нестихващо, безкрайно лято.

Живот - от черно-бял във цвят.

© okinaf Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??