* * *

okinaf (okinaf)
36 15

Mar 17, 2011, 11:47 PM

Poetry » Love

771 0 2

Измислих нещо, нека те попитам:

- Съгласна ли си да ме предружиш?

Ще се опитам без крила да литна,

предупреждавам - има шанс да изгориш.

Поемам дъх - като че ли изплувам -

и каня си съдбата да ми бъде булка,

като на първа среща се вълнувам;

настръхвам, сякаш чувам най-вълшебната цигулка.

Предлагам ти ръката си, ти приеми я,

съдба съм те нарекал - трябва да решиш

дали да ме направиш своя орисия

или без мен живота си да продължиш.

Отнемам ти сърцето, ще го пазя;

в замяна ти предлагам любовта,

без тебе, колкото и прав да съм, ще лазя,

изгубил сили да изтъргвам от душата си калта.

За тебе съм запазил нещо свято,

остава само да ме пуснеш в твоя свят;

едно нестихващо, безкрайно лято.

Живот - от черно-бял във цвят.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rosilita (Роси Лита)

2011-03-18T11:20:26+02:00

Ех,да бях на мястото на съдбата....нямаше да се замисля и две минути даже.
djudjii (Жанет Велкова)

2011-03-18T08:57:50+02:00

"Живот от черно-бял във цвят..."Харесах!