* * *
Измислих нещо, нека те попитам:
- Съгласна ли си да ме предружиш?
Ще се опитам без крила да литна,
предупреждавам - има шанс да изгориш.
Поемам дъх - като че ли изплувам -
и каня си съдбата да ми бъде булка,
като на първа среща се вълнувам;
настръхвам, сякаш чувам най-вълшебната цигулка.
Предлагам ти ръката си, ти приеми я,
съдба съм те нарекал - трябва да решиш
дали да ме направиш своя орисия
или без мен живота си да продължиш.
Отнемам ти сърцето, ще го пазя;
в замяна ти предлагам любовта,
без тебе, колкото и прав да съм, ще лазя,
изгубил сили да изтъргвам от душата си калта.
За тебе съм запазил нещо свято,
остава само да ме пуснеш в твоя свят;
едно нестихващо, безкрайно лято.
Живот - от черно-бял във цвят.
© okinaf All rights reserved.
