Измислих нещо, нека те попитам:
- Съгласна ли си да ме предружиш?
Ще се опитам без крила да литна,
предупреждавам - има шанс да изгориш.
Поемам дъх - като че ли изплувам -
и каня си съдбата да ми бъде булка,
като на първа среща се вълнувам;
настръхвам, сякаш чувам най-вълшебната цигулка.
Предлагам ти ръката си, ти приеми я,
съдба съм те нарекал - трябва да решиш
дали да ме направиш своя орисия
или без мен живота си да продължиш. ...