11 feb 2008, 14:02

* * *

  Poesía
630 0 12

Когато гордостта е чувство премълчано,
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.

 

Когато любовта е чувство преболяло,
когато в злоба дните си градим,
когато утрото, от болка прималяло,
тогава? Има ли комин без дим?

 

Когато търсим в себе си безброй причини,
когато в мислите оставаме сами,
от утре дните ни ще бъдат ли щастливи?
Или без милост само ще си прехвърляме вини?!

 

Когато болката до дъно ни изпива,
когато думите напразно са били,
когато сърцата ни в лед се обвиват,
тогава? Нима ще станем по-добри?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...