11 feb 2008, 14:02

* * *

  Poesía
625 0 12

Когато гордостта е чувство премълчано,
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.

 

Когато любовта е чувство преболяло,
когато в злоба дните си градим,
когато утрото, от болка прималяло,
тогава? Има ли комин без дим?

 

Когато търсим в себе си безброй причини,
когато в мислите оставаме сами,
от утре дните ни ще бъдат ли щастливи?
Или без милост само ще си прехвърляме вини?!

 

Когато болката до дъно ни изпива,
когато думите напразно са били,
когато сърцата ни в лед се обвиват,
тогава? Нима ще станем по-добри?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....