Когато гордостта е чувство премълчано,
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.
Когато любовта е чувство преболяло,
когато в злоба дните си градим,
когато утрото, от болка прималяло,
тогава? Има ли комин без дим?
Когато търсим в себе си безброй причини,
когато в мислите оставаме сами,
от утре дните ни ще бъдат ли щастливи?
Или без милост само ще си прехвърляме вини?! ...