* * *
Когато гордостта е чувство премълчано,
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.
Когато любовта е чувство преболяло,
когато в злоба дните си градим,
когато утрото, от болка прималяло,
тогава? Има ли комин без дим?
Когато търсим в себе си безброй причини,
когато в мислите оставаме сами,
от утре дните ни ще бъдат ли щастливи?
Или без милост само ще си прехвърляме вини?!
Когато болката до дъно ни изпива,
когато думите напразно са били,
когато сърцата ни в лед се обвиват,
тогава? Нима ще станем по-добри?
© Нели All rights reserved.
