* * *
693
0
1
Живот, опушен от цигари,
живот, вмирисан на стар килим,
малка светлинка по стените шари,
от свещта се носи сладък дим.
Богата гозба тъжно стине
на овехтяла маса, скърцащ стол.
Да не обичам моя дом - боли ме,
да го загубя - е да сложа в раната си сол.
Да се погрижа, музика да пусна,
да те прегърна, ти да се отпуснеш.
Сами с теб на края на света
и днес потънахме във самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Трифонова Todos los derechos reservados
