14.09.2007 г., 23:23

* * *

691 0 1

Живот, опушен от цигари,

живот, вмирисан на стар килим,

малка светлинка по стените шари,

от  свещта се носи сладък дим.

 

Богата гозба тъжно стине

на овехтяла маса, скърцащ стол.

Да не обичам моя дом - боли ме,

да го загубя - е да сложа в раната си сол.

 

Да се погрижа, музика да пусна,

да те прегърна, ти да се отпуснеш.

Сами с теб на края на света

и днес потънахме във самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...