Sep 14, 2007, 11:23 PM

* * *

  Poetry
690 0 1

Живот, опушен от цигари,

живот, вмирисан на стар килим,

малка светлинка по стените шари,

от  свещта се носи сладък дим.

 

Богата гозба тъжно стине

на овехтяла маса, скърцащ стол.

Да не обичам моя дом - боли ме,

да го загубя - е да сложа в раната си сол.

 

Да се погрижа, музика да пусна,

да те прегърна, ти да се отпуснеш.

Сами с теб на края на света

и днес потънахме във самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...