5 may 2019, 19:16

%:%*****

  Poesía
758 4 2

да започнем от начало
приятно ми е, да това съм аз
влюбен съм в твойто цяло
във вътрешния глас

 

в момента трепна маргаритка
по-красива си и от луна
пойна птичка чурулична
но как да се преборя за твоята яснота

 

мракът завладял е мойта аура
дяволът чеверме от бурички върти
сърцето ще се пръсне от болката пияна
душата вика, стой, в ада остани

 

а очите ти под яркото небе
блестят като момина сълза
косите на фона на синьото море
лъч от златиста светлина

 

сияние обагрено с цветя
от теб струи вълшебнице проклета
надежда, обич, синева
за моята душа отнета

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...