May 5, 2019, 7:16 PM

%:%*****

  Poetry
753 4 2

да започнем от начало
приятно ми е, да това съм аз
влюбен съм в твойто цяло
във вътрешния глас

 

в момента трепна маргаритка
по-красива си и от луна
пойна птичка чурулична
но как да се преборя за твоята яснота

 

мракът завладял е мойта аура
дяволът чеверме от бурички върти
сърцето ще се пръсне от болката пияна
душата вика, стой, в ада остани

 

а очите ти под яркото небе
блестят като момина сълза
косите на фона на синьото море
лъч от златиста светлина

 

сияние обагрено с цветя
от теб струи вълшебнице проклета
надежда, обич, синева
за моята душа отнета

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...