Човекът пропадащ усеща живота,
щом на недоверие успешен окаже се вота,
но продължи ли в безсмислие той да се мота -
не ще се спаси - умира пилота!
Стремглаво се спуска към пагубна урва,
да търси спасение хич се не втурва!
И ето - алена кръв по пътеката шурва...
Камъкът тежък от плещите веч се катурва!
„Намерих покой!” - от нейде дочу се...
... и сподавени хрипове - не от човека...
Притиснал бе камък невръстна надежда,
родила се някак в душата на вече мъртвеца! ...