*****
Човекът пропадащ усеща живота,
щом на недоверие успешен окаже се вота,
но продължи ли в безсмислие той да се мота -
не ще се спаси - умира пилота!
Стремглаво се спуска към пагубна урва,
да търси спасение хич се не втурва!
И ето - алена кръв по пътеката шурва...
Камъкът тежък от плещите веч се катурва!
„Намерих покой!” - от нейде дочу се...
... и сподавени хрипове - не от човека...
Притиснал бе камък невръстна надежда,
родила се някак в душата на вече мъртвеца!
Да! Спасена е надеждата нова!
Да! Ранена бе човешката воля!
Не! Не си в мир, мъртъв пилоте!
Не! Не отми се кръвта...
Ах, не родих се навреме, Животе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магда Всички права запазени
