В душата ти кристално чиста -
морето се разплиска.
Вълни от нея, светлина лъчиста 
затоплиха и моята да иска.

Искам морето да не е солено -
като езеро, но необятно.
Искам да не е студено -
леко хладко и приятно.

Усмивка тъй загадъчна видях -
надълбоко влезе в мен.
Смеха ти... о, ах, този смях -
морето сякаш е до колене.

Нека вълните са пухкаво бели
и спокойно заливат брега.
Нека за миг да са спрели
да погалят и вземат студа.

Имаше още, но нямаше време -
късно е дума тъй лоша.
Все пак на някой му дреме -
не изхвърля емоции в коша.

Винаги бризът да духа приятно -
загорелият огън да не иска да спре.
Да пребъде споделеното невероятно -
събрано в едно, всяко кратно на две.

Vacuum