22 nov 2013, 20:56

* * *

  Poesía
818 0 0

Една сива котка играе със топка хартия.
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка
и я захвърля.
На улицата.
До кофите.
Във калта.
Сред тъмните локви.
Лъскав джип размазва парчето.
То е мръсно и грозно.
Като тъмно петно на потника на бездомник.
Котката го побутва.
Разочарована.
Отегчена.
Тя извива гърба си и си отива.
Черен плъх подушва парчето. Пикае.
Луд пияница премрежено блуждае.
Плюе върху хартията.
Той крещи.
И на улицата.
И на хората.
И на локвите.
И на небето.
И на целия свят.
На света не му пука.
Изчезва във гъста мъгла.
Хартията се гърчи размазана.
Мъртво петно....
 

Сутрин е.
Улицата е суха.
Беден клошар повдига боклука и вади тютюн.
Той си свива цигара в онова мръсно парченце от нищо.
То пищи, докато изгаря.
За последно.
То е купчина от размазана пепел...
Ние всички сме просто хартия..
Тази улица.. тя е живота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...