22 нояб. 2013 г., 20:56

* * *

819 0 0

Една сива котка играе със топка хартия.
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка
и я захвърля.
На улицата.
До кофите.
Във калта.
Сред тъмните локви.
Лъскав джип размазва парчето.
То е мръсно и грозно.
Като тъмно петно на потника на бездомник.
Котката го побутва.
Разочарована.
Отегчена.
Тя извива гърба си и си отива.
Черен плъх подушва парчето. Пикае.
Луд пияница премрежено блуждае.
Плюе върху хартията.
Той крещи.
И на улицата.
И на хората.
И на локвите.
И на небето.
И на целия свят.
На света не му пука.
Изчезва във гъста мъгла.
Хартията се гърчи размазана.
Мъртво петно....
 

Сутрин е.
Улицата е суха.
Беден клошар повдига боклука и вади тютюн.
Той си свива цигара в онова мръсно парченце от нищо.
То пищи, докато изгаря.
За последно.
То е купчина от размазана пепел...
Ние всички сме просто хартия..
Тази улица.. тя е живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Страшилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...