25 mar 2007, 13:24

*****

  Poesía
1K 0 3

Зов от тъмнина (безмерна тишина),
животът е нощта (а болката - деня).
Мечта е яростта (и мит е любовта),
вечна е смъртта (без смисъл - вечността).

Неистов е плача (а миг е радостта),
и неизбежен е греха (недостижим - деня).
Краят е съдба (и се преражда във лъжа),
омразата е блян (сега е в мен).

Сега съм Ти (ковчежник на души),
онзи, в който се закле (и те прокле).
Същият, когото ти уби (като звяр се прероди).
Сега той бди... Да са слепи твоите очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...