25 мар. 2007 г., 13:24

*****

1K 0 3

Зов от тъмнина (безмерна тишина),
животът е нощта (а болката - деня).
Мечта е яростта (и мит е любовта),
вечна е смъртта (без смисъл - вечността).

Неистов е плача (а миг е радостта),
и неизбежен е греха (недостижим - деня).
Краят е съдба (и се преражда във лъжа),
омразата е блян (сега е в мен).

Сега съм Ти (ковчежник на души),
онзи, в който се закле (и те прокле).
Същият, когото ти уби (като звяр се прероди).
Сега той бди... Да са слепи твоите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...