25 мар. 2007 г., 13:24

*****

1K 0 3

Зов от тъмнина (безмерна тишина),
животът е нощта (а болката - деня).
Мечта е яростта (и мит е любовта),
вечна е смъртта (без смисъл - вечността).

Неистов е плача (а миг е радостта),
и неизбежен е греха (недостижим - деня).
Краят е съдба (и се преражда във лъжа),
омразата е блян (сега е в мен).

Сега съм Ти (ковчежник на души),
онзи, в който се закле (и те прокле).
Същият, когото ти уби (като звяр се прероди).
Сега той бди... Да са слепи твоите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...