25.03.2007 г., 13:24

*****

1K 0 3

Зов от тъмнина (безмерна тишина),
животът е нощта (а болката - деня).
Мечта е яростта (и мит е любовта),
вечна е смъртта (без смисъл - вечността).

Неистов е плача (а миг е радостта),
и неизбежен е греха (недостижим - деня).
Краят е съдба (и се преражда във лъжа),
омразата е блян (сега е в мен).

Сега съм Ти (ковчежник на души),
онзи, в който се закле (и те прокле).
Същият, когото ти уби (като звяр се прероди).
Сега той бди... Да са слепи твоите очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...