10 abr 2008, 11:49

***

  Poesía
681 0 7
Отстъпи нощната омая,
нов ден роди се на света
и изгревът видя в безкрая,
че той е залез на нощта.

Със песен птица се събуди,
с дъх на желание - жена
и златен лъч докосна влюбено
разтварящите се цветя.

С красиви багри от дъгата
обви се цялата земя
и само сенките в гората
напомняха за вечерта.

Последен лъч изпрати поздрав
на кървавите небеса,
съзнал навярно, всеки залез
е просто изгрев на нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...