Apr 10, 2008, 11:49 AM

***

  Poetry
690 0 7
Отстъпи нощната омая,
нов ден роди се на света
и изгревът видя в безкрая,
че той е залез на нощта.

Със песен птица се събуди,
с дъх на желание - жена
и златен лъч докосна влюбено
разтварящите се цветя.

С красиви багри от дъгата
обви се цялата земя
и само сенките в гората
напомняха за вечерта.

Последен лъч изпрати поздрав
на кървавите небеса,
съзнал навярно, всеки залез
е просто изгрев на нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...