Apr 10, 2008, 11:49 AM

***

  Poetry
679 0 7
Отстъпи нощната омая,
нов ден роди се на света
и изгревът видя в безкрая,
че той е залез на нощта.

Със песен птица се събуди,
с дъх на желание - жена
и златен лъч докосна влюбено
разтварящите се цветя.

С красиви багри от дъгата
обви се цялата земя
и само сенките в гората
напомняха за вечерта.

Последен лъч изпрати поздрав
на кървавите небеса,
съзнал навярно, всеки залез
е просто изгрев на нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...