13 feb 2010, 21:51

* * * 

  Poesía
563 0 12

Едва се завърнах. С дъжда.

На прага ми спи долината,

тук някога първа целувка

под черните вишни проплака,

въздъхна и скри страховете ми.

Тук някога  пазех огнище

 и сребърен пясък, и  камъче,

и златни листа от градината,

тук знаех на този свят тайните,

и никой не ме побеждаваше.

Днес само напукани устни

целуват студените приливи,

косите прикриват сълзите,

прикриват, прикриват и дните,

от чужди очи и от змейове.

В ръката си стискам часовник

и няма да пускам до края.

Какво ще ми вземете вече?

От мен само време остана

и то ще ми бъде премяната.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??