* * *
Едва се завърнах. С дъжда.
На прага ми спи долината,
тук някога първа целувка
под черните вишни проплака,
въздъхна и скри страховете ми.
Тук някога пазех огнище
и сребърен пясък, и камъче,
и златни листа от градината,
тук знаех на този свят тайните,
и никой не ме побеждаваше.
Днес само напукани устни
целуват студените приливи,
косите прикриват сълзите,
прикриват, прикриват и дните,
от чужди очи и от змейове.
В ръката си стискам часовник
и няма да пускам до края.
Какво ще ми вземете вече?
От мен само време остана
и то ще ми бъде премяната.
© Ася All rights reserved.
