13.02.2010 г., 21:51 ч.

* * * 

  Поезия
560 0 12

Едва се завърнах. С дъжда.

На прага ми спи долината,

тук някога първа целувка

под черните вишни проплака,

въздъхна и скри страховете ми.

Тук някога  пазех огнище

 и сребърен пясък, и  камъче,

и златни листа от градината,

тук знаех на този свят тайните,

и никой не ме побеждаваше.

Днес само напукани устни

целуват студените приливи,

косите прикриват сълзите,

прикриват, прикриват и дните,

от чужди очи и от змейове.

В ръката си стискам часовник

и няма да пускам до края.

Какво ще ми вземете вече?

От мен само време остана

и то ще ми бъде премяната.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??