Днес моливът ми за любовта да пиша ми предложи,
тема, която от много време в мене гложди.
Погледнах го и питах: "Струва ли си да опитам",
по тази тема май повече въпроси имам да попитам.
Кълнял съм се десетки пъти, че в момента я изпитвам,
но накрая към теорията, че не съществува все залитам.
Без да се замисли, отвърна "Разбира се, че съществува"
и оставяйки следите си сиви, по страницата започна да танцува.
Всяка стъпка в танца му е буква, която в съзнанието ми плува,
а всяка буква щриха е в картината, която ми рисува.
На листа появи се поляна, обляна в приказни цветя,
по която тичаше силуета на идеалната жена. ...