adiveil (Нина)
16 1078
3 sept 2009, 23:08

* * * 

  Poesía
3047 7 47

Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората

и по лъч светлина за душата на всеки си дал?

Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.

Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.

 

Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка,

докатò се ръмжим и убиваме - брат срещу брат!...

Достоевски е прав - труден избор очаква ни всички -

една детска душа срещу милост за целия свят.

 

Ще преглътнеш ли, Господи, злобата - здраво засята

във онези души, дето трябваше мир да плодят?

Ще ни пуснеш ли в Рая си? Нищо си нямаме свято.

И в нозете Ти свещите вече по навик горят.

© Нина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много истинско. Поздравления!
  • Добре, че са коментарите, чрез тях не веднъж попадам на бисери, а понякога... и на диаманти... Като тук!
    Поздравявам те!
  • Поклон,до̀земи, пред Таланта!
  • Наистина е висш пилотаж!
    Къде си, пилоте???
  • Ето това е вече висш пилотаж. Не го умея все още, за съжаление, дано се науча. Поздравления за стихотворението!!
  • Ако стиховете ти седят и се крият в този сайт е безсмислено,те трябва да се поемат от вятъра и да ги вдишат всички.Когато публикувам мои стихове тук не са разбрани,не съм и се натрапвала много,но когато ги чета пред приятели....настръхват и пораждат истински коментари не преписване на стих....
  • *******************************
  • Поздравления!
  • Това е хубаво да се чете от повече хора. Възхитена съм! И ви поздравявам.
  • Аплодисменти и от мен ! Смислено и красиво поетично творение.ПЕРФЕКТО!
  • ..."И в нозете Ти свещите вече по навик горят."
    ....
  • За жалост всичко добро, красиво, изящно
    великолепно и т.н. сътворено от човек може да се
    очерни понякога само с един единствен акт -
    де, да беше само един!
    "Ще преглътнеш ли, Господи, злобата - здраво засята
    във онези души, дето трябваше мир да плодят?
    Ще ни пуснеш ли в Рая си?" Просто и ясно, ако
    съм се замислял до сега - вече няма да го правя!
    Той отговорът си е ясен, след като прочетох стихото!
  • Жестоката истина !!!

    Ще ни пуснеш ли в Рая си? Нищо си нямаме свято.
    И в нозете Ти свещите вече по навик горят.
  • Недей да скромничиш , ти не си талант , талантище!)
  • Това е нещо невероятно!
  • "Достоевски е прав - труден избор очаква ни всички -


    една детска душа срещу милост за целия свят."
    !!!
  • хареса ми
  • Браво, Нина!
  • Тъжна констатация, но прекрасно стихотворение! Стисна ме за гърлото! Браво!
  • Стореното-сторено... Божа работа!
  • Благодаря ви.
  • Каквото и да кажа, ще е. Е! Талантът - Нина...
  • Впечатляващ нравствено етичен размисъл! При това, направен със средствата на поезията - великолепни стихове!
  • Ще пусне някои... за други ще е по-лесно да минат през иглени уши, отколкото през "Вечните двери".
    Поздравления за великолепните стихове!
  • Вулканична,деструктивна е човешката природа.Прекалената свобода изригва в животинско изтребление ненавистничество,злодейство,подлост.
    Карамазовският тип човек отдавна е отхвърлил от себе си всякакви условности,морални закони и битови реалии.Отдал се е на инстинкта за разрушение...
  • Благодаря, че наминахте!
    Благодаря и за положителните оценки! Но много ми се иска да кажа, че думата "талант" под моите произведения не стои добре. И не ме радва.
    Аз съм просто чирак, който се учи от майсторите. И за мен не е толкова важно дали някой ден ще се науча. По-важното е, че майсторите ги има...
  • Изключително силни стихове. Искренно съм впечатлен, особено от този.
    А във въпроса ти "Ще ни пуснеш ли в Рая си? Нищо си нямаме свято." откривам повече вяра от "по навик запалените свещи" и проповедите, изпяти за пари!
    Поздрав!

  • !*
  • Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
    Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.

    Прочетох всичките ти стихове, наистина си страшно талантлива. Ще те чета с удоволствие, пишеш прекрасно, Нина!
    Искрени аплодисменти и от мен!
  • Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората
    и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
    Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
    Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал

    ..............

    уникално е..
  • Прав е Достоевски...
  • Виж, какиното, бих ти отговорила на това, но, както казах, още се съвземам след прочитането на твоето творчество.
    И понеже виждам, че си ставаме близки, мога най-приятелски да те помоля по-нарядко да пишеш, щото (честно) ме разплакваш всеки път. Пък и аз душа нося!
    Дано сме се разбрали.
  • благодаря ти како Нина за топлите думи.
    пишеш много хубаво.
    ще те чета с удоволствие
  • От сърцето до всички сърца, от душите - довсички души... Които ги имат, ще разберат, ще усетят, ще се замислят.
    Благодаря за споделеня стих!
  • Превръщаме се в това, за което говоря... И гледката никак не е приятна, Миа! Благодаря, че коментира!
    И на останалите също.
  • Много силен стих! Браво!
  • Ставам на крака за този стих...!!!!
  • Много!!!
  • !*
  • Благодаря ви!
  • браво и от мен!!
  • Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • Твоят Божи лъч е доста силен. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Аплодисменти!
  • да, много браво!
  • Браво и от мен!
  • браво!
Propuestas
: ??:??