Сълзи солени напират в моите очи.
Душата ми за теб студено скърби.
Всяка нощ чакам сама.
Иска ми се ти да беше лунна светлина!
Алено-червена роза да си Ти!
Да си нежна, макар и с бодли.
... Но ето пак събуждам се сама в тъмната стая.
И не искам дори да позная...
Дали е сън,
или кънтящ в сърцето ми звън!
© Памел Todos los derechos reservados