5 feb 2010, 9:40

* * *

800 0 1

Сълзи солени напират в моите очи.

Душата ми за теб студено скърби.

Всяка нощ чакам сама.

Иска ми се ти да беше лунна светлина!

Алено-червена роза да си Ти!

Да си нежна, макар и с бодли.

... Но ето пак събуждам се сама в тъмната стая.

И не искам дори да позная...

Дали е сън,

или кънтящ в сърцето ми звън!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е едно от най-добрите ти произведения! Постигаш голям напредък...отдавна не си пускала нищо ново, а знам, че си написала увлекателна история! Надявам се скоро да имаме първа глава!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....