5 февр. 2010 г., 09:40

* * *

801 0 1

Сълзи солени напират в моите очи.

Душата ми за теб студено скърби.

Всяка нощ чакам сама.

Иска ми се ти да беше лунна светлина!

Алено-червена роза да си Ти!

Да си нежна, макар и с бодли.

... Но ето пак събуждам се сама в тъмната стая.

И не искам дори да позная...

Дали е сън,

или кънтящ в сърцето ми звън!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е едно от най-добрите ти произведения! Постигаш голям напредък...отдавна не си пускала нищо ново, а знам, че си написала увлекателна история! Надявам се скоро да имаме първа глава!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...