5.02.2010 г., 9:40 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
592 0 1

Сълзи солени напират в моите очи.

Душата ми за теб студено скърби.

Всяка нощ чакам сама.

Иска ми се ти да беше лунна светлина!

Алено-червена роза да си Ти!

Да си нежна, макар и с бодли.

... Но ето пак събуждам се сама в тъмната стая.

И не искам дори да позная...

Дали е сън,

или кънтящ в сърцето ми звън!




© Памел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е едно от най-добрите ти произведения! Постигаш голям напредък...отдавна не си пускала нищо ново, а знам, че си написала увлекателна история! Надявам се скоро да имаме първа глава!
Предложения
: ??:??