20 jul 2011, 17:22

* * *

  Poesía
917 0 0

                                           Не знам със кой си ум,                                            

                                           великият хан Крум

                                           решил и от земята

                                           премахнал той лозята.

                                           Но с Никифор като се сбил

                                           и след това обезглавил,

                                           по традицията  наша

                                           от черепа направил чаша.

                                           А от чаша, знаем ние,

                                           добре е вино да се пие.

                                           Смутен Крум доста бил,

                                           войската с тост като решил

                                           да поздрави.

                                           Но със какво?

                                           Просто нямало вино.

                                           Внос направели на вино,

                                           но отишли финансите на кино -

                                           веднага се нарушил от раз

                                           външно-търговският баланс.

                                           Таз история показва,

                                           че да се мисли първо трябва.

                                           А от времето оно

                                           тъй върви си то.

                                           Управляващите  днеска

                                           пак повтарят тази грешка.

                                           Първо действат.

                                           Стане зле.

                                           Мислят - след това,

                                           но знаят

                                           как себе си да оправдаят.

                                           А върху нашата глава

                                           всичко струпват след това.

                                           Ний това го знаем,

                                           но защо така си траем?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...