Не знам със кой си ум,
великият хан Крум
решил и от земята
премахнал той лозята.
Но с Никифор като се сбил
и след това обезглавил,
по традицията наша
от черепа направил чаша.
А от чаша, знаем ние,
добре е вино да се пие.
Смутен Крум доста бил,
войската с тост като решил
да поздрави.
Но със какво?
Просто нямало вино.
Внос направели на вино,
но отишли финансите на кино -
веднага се нарушил от раз
външно-търговският баланс.
Таз история показва,
че да се мисли първо трябва.
А от времето оно
тъй върви си то.
Управляващите днеска
пак повтарят тази грешка.
Първо действат.
Стане зле.
Мислят - след това,
но знаят
как себе си да оправдаят.
А върху нашата глава
всичко струпват след това.
Ний това го знаем,
но защо така си траем?
© Георги Добрев Todos los derechos reservados