* * *

                                           Не знам със кой си ум,                                            

                                           великият хан Крум

                                           решил и от земята

                                           премахнал той лозята.

                                           Но с Никифор като се сбил

                                           и след това обезглавил,

                                           по традицията  наша

                                           от черепа направил чаша.

                                           А от чаша, знаем ние,

                                           добре е вино да се пие.

                                           Смутен Крум доста бил,

                                           войската с тост като решил

                                           да поздрави.

                                           Но със какво?

                                           Просто нямало вино.

                                           Внос направели на вино,

                                           но отишли финансите на кино -

                                           веднага се нарушил от раз

                                           външно-търговският баланс.

                                           Таз история показва,

                                           че да се мисли първо трябва.

                                           А от времето оно

                                           тъй върви си то.

                                           Управляващите  днеска

                                           пак повтарят тази грешка.

                                           Първо действат.

                                           Стане зле.

                                           Мислят - след това,

                                           но знаят

                                           как себе си да оправдаят.

                                           А върху нашата глава

                                           всичко струпват след това.

                                           Ний това го знаем,

                                           но защо така си траем?